В един работен пролетен ден седях в офиса и работех по разширението на портфолиото от води на компанията ни. Години наред търсим подбираме и добавяме, здравословни с доказана добавена стойност и нишови води. Бях решил че ще приключвам търсенето за днес, вече се бях уморил и до голяма степен обезкоражил, че ще открия нещо което да ме заинтригува истински. Загасих лаптопа и останах на стола, а епизодите в главата ми с различни води от търсенето, не спираха да се сменят, бяха цветни, шарени, с добавки, без добавки, скучни етикети, много шарени от които не се разбира, изобщо най-различни, но най ралични не в идеята си, а някак си не излизаха от рамката на общоприетото нормално или поне не много забележимо. Казах си май няма да успея да намеря нещо, което да ме заинтригиува и да е съвкупност от здравословно, натурално с добавена стойност, без аромати, стилно и изискано. И в този момент пристигна феята на мечтите, седна до мен, погледна ме с усмивка и изведнъж стана смръзяващо сериозна, след няколко секунди ме попита. - Защо пръста е обърнат към другите и сочи към тях? Не можах да дам смислен отговор и реших да замълча осъзнавайки, че не съм прав. Хайде сега обърни пръста към теб ми каза тя, и започни да задаваш същите въпроси към теб и бъди искрен в отговорите. В този момент започнах с въпросите към мен и с всеки отговор мечтаех още по-смело с усмивка и удовлетворение, защото си представях как мечтите вече са се материализирали и са реалност. Изпълних се с енергия и ентусиазъм и си казах, искам да го направя и ще го направя, много ми харесва и ще дам толкова труд колкото е необходимо, бях изключително мотивиран и ентусиазиран. На следващият ден направих плана и навлезнах в техническата част. Знаех че за да успея е задължително да поставя думите дисциплина, труд и упоритост, пред думата мотивация. Първите предизвикателствата които се изправиха пред мен бяха, да намеря супер чиста планинска вода , архитект който да я направи още по-здравословна без да наруши автентичния и вкус и нишов бижутериен дизайнер, който да осъществи идеята с етикета и още купчина малки детайли. Дните изминаваха, предизвикателствата и казусите се увеличаваха и всеки път когато срещах думите не може или това няма как да се направи, мисленно се връщах в офиса и се свързвах с момента на мечтите, това ме зареждаше и ме караше да се чувствам непотопяем, независимо от казуса или ситуацията. Десет месеца по-късно се роди дълго чаканото ни дете Прайвид, обадиха се от фабриката и новината бързо се разнесе в компанията ни, всички мениджъри от компанията, аз и моят брат с който сме партньори чакахме с нетърпение пристигането на първата доставка. Всеки от нас беше предал частица от себе си за проекта. (до тук е ок) Не мога да опиша с думи чувството когато камиона спря на плаца за разтоварване в логистичната ни база. Взех една вода още от първият палет който разтовариха, отворих капачката и отпих. Усмивката ми стигна до ушите беше прелестно, разгледах етикета и...